google8008cc1771400f97.html
  Зареждане... Моля, изчакайте...

Последвайте Ни:


   BGtop


   Препоръчани сайтове:

   iOSXbg


Новости


10-годишната Здравка чисти градската тоалетна, мечтае за компютър.

Публикувано на 18th Jun 2016 @ 9:52 PM

Мизерията е налице, бездушието също
Детето е доволно, че има работа и не се срамува от нея
„От първи клас работя лельо, събота и неделя съм тук на тоалетната по цял ден от 9 до 17 часа. Събирам парички от тоалетната, чистя, поддържам помещенията , искам да си купя модерен телефон и компютър. Ама като смятам, още много време ще трябва да работя.“ Това разказва едно сладко русо дете, което в Мелник и околностите всички познават като Здравчето. Казват й малката господарка на голямата тоалетна.
Здравчето е само на 10 години, но вече е навъртяла 3-годишен трудов стаж на мелнишката обществена тоалетна, която е единствена за туристическия град.
Детето е пъргаво и умно, тича с един маркуч, мие и чисти след туристите. Тоалетната свети, детето успява да я поддържа безупречно. А отпред пред каменната зидария на обекта е поставила масичка и дава тоалетна хартия срещу 50 стотинки.
„Хората са различни, едни ми дават повече парички, други даже евро ми оставят, но има и българи, дето ми казват – какви пари искаш, ти си дете, нямаш право да работиш и да стоиш тук. Ползват тоалетната и си отиват, споделя натрупания си търговски опит непълнолетната Здравка. Признава обаче, че никой не се е спрял да я попита – ти откъде си, защо работиш тук – ами само й мърморели.
Явно лицето на беднотията не се харесва, но такъв е животът на Здравка. Тя не знае какво е да имаш своя стая, хубави чаршафи, сутрин, обед и вечер да те чака топла и вкусна храна.
Но не спира да ходи на училище и да се труди. Не се оплаква, напротив, прави планове занапред, колкото може едно дете. Най-близките й мечти опират до това да има своя детска стаичка, компютър и телефон, защото повечето й съученици имали, разказва ни простичко момичето, което всеки ден пътува за съседното село Склаве, за да учи, а в събота и неделя стопанисва тоалетната.
Здравчето е едно от петте деца в семейството на Марияна и Ангел Цапаркови от Мелник.
Преди 6 години, на 5 декември 2010 г., избухва пожар, при който е изпепелен домът на фамилията. Бедата не идва сама, родителите са безработни, нямат пукната пара и буквално остават на улицата с невръстните си пет деца.
Марияна и Асен още помнят думите на хора от Мелник, които казали зад гърба им – така ви се пада, щом сте бедни. Жегнало ги, че няма състрадание и човещина.
А пожарът тръгнал от късо съединение заради остарялата електрическа инсталация в сиромашката им къща. За късмет те остават живи, защото по време на произшествието – сутринта, не си били вкъщи.
Седемчленното семейство остава без покрив над главата в дъжда. Същата вечер кметът на Мелник ги настанява в училището, затворено от години.
Фамилията оцеляла след бедствието, но били само с дрехите на гърба си. Цялата покъщнина изгоряла в пламъците.
Помощ от мелничани не дочакали. Само поетесата от Сандански Катя Ерменкова се трогнала от съдбата им. Веднага докарала една кола с помощи – дрехи, обувки и храна, осигурила им по 3 хляба на ден.
Помага и общинският съвет на Сандански. Оттам отпуснали 2000 лева за изгорялата къща, а след това им осигурили фургон, за да се приютят.
Но нали злото повлича крак, многодетната майка, улисана в проблеми, забравила да подаде декларация за детските надбавки, та семейството се лишило и от тези пари, спомня си за ужасните времена Марияна. Едва успели за 6 години да покрият изгорялата къща и наскоро се нанесли в нея. Но гладът си останал, работа няма.
Затова и децата почнали да работят от рано и със събраните левчета купуват хляб, картофи, захар, най-насъщните продукти.
Петте деца пораснали, всеки си има нужди, но от училище фамилията не ги лишила .
Едва преди две седмици майката Марияна е назначена за чистачка в мелнишкото кметство; вече е осигурена и взима минималната работна заплата.
„Назначих по временната заетост и бащата, парите са малко – 45 лева, но толкова дават по програмата. Пак е помощ някаква. Няма да оставя хората, толкова ме плюха заради Здравка, че детето работи, но как да го спра? Семейството има нужда от средства за препитание, по-добре ли е да крадат?“, обяснява кметът Наско Петев. И сигурно е прав, по тукашните географски ширини най-лесно е да се оплюе човек и да се наругае, отколкото да се помогне.
А нашата героиня Здравка е доволна, че работи, крои планове за бъдещето и не се срамува от това, че чисти тоалетна. Радва се, че помага на семейството си за прехраната, и се надява все някога да останат излишни парички и за мечтания компютър и телефон.

 

Източник: в-к Труд