google8008cc1771400f97.html
  Зареждане... Моля, изчакайте...

Последвайте Ни:


   BGtop


   Препоръчани сайтове:

   iOSXbg


Новости


С аромат на печени чушки и детство

Публикувано на 18th Jun 2016 @ 10:53 PM

Носталгията е като малко любопитно дете, което подскача неуморно край мен и цапа чистите ми детски спомени с филията си с лютеница.

Лято е. Вече съм голяма и прекарвам горещия сезон между купища нагорещен асфалт и бетон. Детето в мен отново негодува и потропва сърдито с краче. Къде ми е зелената ливада зад къщата на баба? Къде са ми бръмбарите, след които тичах по цял ден?

Вече няма пеперуди и хвърчила. Днес тичам след хора, задачи и мечти. А на детето в мен му се играе. Хваща ме здраво за ръка и иска да ме поведе към реката. Там ледената вода ще ме пречисти, а слънцето ще върне смеха в очите ми.

Лято е. Крача по сивия тротоар, а от близкия прозорец ме лъхва толкова познат аромат. Някоя случайна баба пече чушки на терасата, затворена между четирите си панелни стени.

Детето в мен се облизва и огладнява. Виждам го как вече тича към лятната селска кухня на баба и краде малко хляб, сирене и домати. Навсякъде ухае на печени чушки и на пълна свобода.

Лято е. Пресичам пътното платно, а около мен нервно пищят клаксони. Кожата ми се напоява със задушния вечерен въздух, а погледът ми се замъглява от цялата лудница.

Детето в мен също гледа през замъглени очи. То е непослушно, подскача като малка навита пружинка и пада на коленете си. Кожата му е ожулена, а сълзите се стичат по бузите му. Баба идва, полата й на цветя се развява от летния вечерен полъх. Прегръща детето в мен, плиска коленете му със студена вода и му казва, че всичко ще бъде наред.

Лято е, вече съм вкъщи. Лягам на дивана и отварям любимата си книга. Детето в мен седи на един стол пред къщата на село и лакомо хапва диня. Сокът й се стича по брадичката му, а дядо се закача с него и му говори за звездите.

Лято е и не мога да заспя, въртя се неуморно в леглото, чаршафите вече лепнат по мен от горещината, а в ума и сърцето ми е пълен хаос от мисли и чувства.

Детето в мен отдавна спи, сгушено на малкото легло в стаята със зелените тапети. Сърцето му бие спокойно и ритмично. То сънува как пораства и има мечти, огромни колкото великан от приказките.

Някъде към 3 сутринта най-сетне заспивам и аз. Сънувам ожулени колене и аромат на печени чушки.

Източник: www.edna.bg